Вечерта ми стана

хубава от засмиването ми

с шумен глас -

весел от щастие,

когато си представих -

как изглеждаш

изморен за дългоочаквания ти сън,

отнет, поради грижите от теб

по-новороденото ти бебе.

Колко е прекрасно да те изтощават

капризите му.

Любовта му се съюзява с моята

да те дразни

и да не ти дава

минутки за спокойствие.

Тишина ще искаш,

но напразно.

С молбите ми

напомням на времето

да не свършват

шегичките с теб.

Понякога да не ти върви.

Това ще е за лъжите ти.

Да си прекрасен татко и мъж,

а да не се забелязва.

Това е доволната ми усмивка.

Главоболията по бебето

и половинката ти

са моите очи,

възмездие търсещи.

Щастлив бъди.

                                                                               Г.Ф.Т