Къщи без хора и празни дворища. Пусти мегданите - без живинка. С бурен обраснали селски бунища. Крякащи жаби във суха река. Стари стопанки на пейки пред къщите пъстри чорапи за внуци плетат. Сякаш са живи в ръцете им куките - многото багри самички редят. Стари стопани със възлести пръсти в хладната кръчма играят на шах. Гони кръчмарят мухите чевръсти. Рафтове празни, потънали в прах. Грохнали старци в заспалото село. Тикви-кратунки висят на ограда. Бръчки дълбоки по старешко чело. В пукнати грънци - мушкато. Наслада... Селото с дремещи стари роднини, с дъх на трева, накосена по хлад, чака децата си вече с години да се завърнат от нервния град. Чистият въздух отново да дишат и във легло от трева да поспят. С пръчка по пътища прашни да пишат. Там върнали се - да се преродят. За да събудят заспалото село, да се напият със чиста вода. Селото-майка отново приело своите нервни по градски чеда. В спящото село се връщат мечтите, връщат се даже децата му с тях. Връщат живота, годините, дните. И го събуждат с детинския смях.
Поздрав и за това невероятно стихотворение! Прочетох всички останали твои - нямам думи - грабнаха ме, развълнуваха ме, потънах в тях... И така ме е яд, че сравнително късно те "открих" в страната ОТКРОВЕНА
Благодаря ти! Продължавай все така!
Кой те е научил да правиш словото в картина? Същият съм, много приличам на теб. Имаш обаче някои грешки, извинявай крякащите жаби не стоят "във", а "в" "суха трева". За да спазиш традицията на словото вътре, защо ни кажеш "Селото дремещо "в" стари роднини" въобще не знам на колко години си, но бих се самоубил за теб
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря ти! Продължавай все така!