Като търкулната монета
отмина делничния ден
и мрак постави силуета
на твоето присъствие до мен.
Запалиха отново полюлея
сто булевардни светлини.
Нави си жиците тролея,
и отжужа… Заспи!
В небето бялата дъга
изви гръбнака Млечен,
а уморената тъга
усмивките съблече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up