По здрач вечерта натъжена с деня се прощава,
отмора и сънища приказни щедро раздава.
Заспиват цветята погалени с вятъра нощен
в милувка последна до утрото светло отново.
А рибите бели, големи приспиват реката
от бяг уморена, върбите тих полъх очакват.
В гнездата си птици стаени простора сънуват,
щурци и светулки безспирно в тревите танцуват.
Пробужда се тайнство вълшебно в очи на кошута,
поглъща незримо тъмата греховност дочута.
Същинска камбана без църква - покоят немее,
на златния сърп от луната нощта се люлее... ...