По здрач вечерта натъжена с деня се прощава,
отмора и сънища приказни щедро раздава.
Заспиват цветята погалени с вятъра нощен
в милувка последна до утрото светло отново.
А рибите бели, големи приспиват реката
от бяг уморена, върбите тих полъх очакват.
В гнездата си птици стаени простора сънуват,
щурци и светулки безспирно в тревите танцуват.
Пробужда се тайнство вълшебно в очи на кошута,
поглъща незримо тъмата греховност дочута.
Същинска камбана без църква - покоят немее,
на златния сърп от луната нощта се люлее... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up