Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8116
Nov 14, 2016, 12:03 AM

Застинал вик 

  Poetry » Other
346 1 7

Листа се ронят,

като тъжни спомени

и падат отчаяни

едно по едно,

после се струпват,

от вятър прогонени,

дъждът ги превръща

в мокро петно.

 

Плачат дърветата

ронят сълзи,

скърцат и стенат

слова неизказани.

Клонът – пречупен,

клетви мълви

(сломен от вини,

без лик)

недоказани.

 

В Душата усойна

змия се е свила,

кълве ме и съска

на своя език,

отровата пръска.

Съвестта победила

в гърлото буца от лед

застинал е вик.

 

Ноември, 2016г.

Варна, Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??