divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
Apr 20, 2008, 2:38 AM

Затишие 

  Poetry
780 0 12

Запролетя.
За първия капчук се хванах
и чаках да ме отведе до теб.

Безмълвна е мансардата ти.
Недостъпна.
А витите ти стълби са утихнали.
Изплезила език,
насреща ми върви
онази тъпа кучка самотата.

С какво да я нахраня?
И дали
ще мога да й тегля шута някак?

Мирише ми на смърт,
а уж запролетя...
Задрямах, свит в едно стихотворение.

Сънувам тишина!
И някаква жена,
която гъвкаво пълзи към мене.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??