Под мостта на забравените
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна,
търсеща приятелска ръка.
Отново и отново луната погледна
с онзи мрачен поглед към света.
В този кръговрат,
в това затишие живеят моите надежди.
Един ден, знам, ще бъдат вулкани,
макар сега да са мънички, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up