Mar 21, 2017, 5:59 PM

Затишие пред буря 

  Poetry » Landscape
317 1 3

Изтече слънцето през пръсти

и в угарите се стопи.

Земята с радост се прекръсти

и от лъчите се напи.

Разтвори пазвите си земни

за слънчевата дневна жар.

Нещата станаха проблемни

с предчувствието за пожар.

 

Вибрира въздухът от жега

под този светъл похлупак.

А божият пастир със гега

събира облаците пак.

И страшна мараня над къра

увисна, като бял чаршаф.

Порасна в птиците кахъра

от поразителния ландшафт.

 

И спряха мравките да ходят

по техния отъпкан път.

Животните сега не бродят

и крият се във своя кът.

И страшна тишина настана

и всичко живо замълча.

Затишие пред буря стана

и Господ буря заръчà.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??