Затова още дишам
Аз не съм тази жена, за която ме мислиш
и не съм смела, просто тъй се получи...
Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки.
Аз не съм тази жена, дето нощем обичаш,
пак съм гола и боса, но приличам на сянка.
Всеки ден коленича с признателност свише -
към познатия бог, или някой по-властен.
Пак ще мога по изгрев чаша чай да направя,
две-три хапки за сила от пшеничено зърно,
ще оправя набързо разпиляната спалня
и ще вдигна завесата. Нека да съмне!
Аз не съм тази майка, непорочно родила,
нося грях върху грях, даже спомени пиша.
Някой даде ми в нужда свойта квота от сила -
затова аз съм тук, затова още дишам...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Изповедна лирика!
-
Би ли спрял да мърсиш страницата ми... Нечистоплътен си ,нямаш елементарните човешки качества, за да присъстваш в моя свят. Ако пак не съм се изразила ясно - изчезни завинаги.
-
Много силно! Хатхор, браво!
Ив... четейки много от коментарите ти, мога да кажа, че всичките са с една насоченост и в една плоскост. Не съм профайлър, но имаш сериозен проблем с жените, човече -
Гени, поздравявам те за творбата и те прегръщам! 💖
Бъди момиче! Истинска си! -
Геновева!
Няма да коментирам творбата ти...Тя е ...Изстраданата човешка Истина!
Искам само да стисна ръката ти! -
Ив, не коментирай неща, които не разбираш...Понеже си позволяваш да знаеш повече дори от мен (която знам за какво пиша всъщност), ще си позволя нещо, което никога не съм правила досега. Няма нито една лъжа, обяснявам:
"Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки."
Аз достигнах сама до ръба, разбирай - рак, химиотерапиии, лъчетерапии и дотам, после имах нужда от синовете си, за да мога да проходя отново...Тоест - чуждите обувки.
"Някой даде ми в нужда свойта квота от сила -
затова аз съм тук, затова още дишам..."
Силата и вярата, че има смисъл да изтърпя едно нечовешко лечение и бях се отказала от последните няколко лъчетерапии, поддържана на системи и морфин, отново ми ги дадоха децата, един до друг до леглото ми, загърбили личния си живот и деца, в продължение на месеци.Та затова още дишам, заради тях. Дано да ти е по-лек съня и тази вечер,и когато бъркаш в раните на някой друг, само за да се направиш на умен... Е, не си! Нарцис си. -
Някой даде ми в нужда свойта квота от сила -
затова аз съм тук, затова още дишам...
Прекрасна поезия! -
Благодаря ви!
-
"и ще вдигна завесата, нека да съмне."
-
Чудесно казано.
Поздравявам те. -
Сърцато и истинско!
-
Ропот по натрапеното бреме на идеализираната жена. Негодувание по незаслужените дарове на живота и стремеж към простота и смирение.
Ненатрапчиво, с божествен оттенък. Браво! -
И цялата изповедност на стиха, и поантата - са просто прекрасни!
Поздравявам те, Гене!👏 -
Съвършена в цялата си несъвършеност. Само жените го могат. Някои
-
Отвя ме!
-
Жената, в цялото й многопластово проявление! Чисто съвършенство!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
