Пречупвах на живота коленете, падах, ставах, блъсках се в стени.Миналото често си забравях,издигах се и пак се приземих.
Със нежни пръсти плетох си лъжите,воал от троскот в дните си посях.Забравях, че съм дама, че съм нужна,по кръчмите с ,,приятелките'' пях!
А ти... като добрият, странен чичкосе грижеше за наш'та дъщеря.Обичам ви, но изоставих всичко...На себе си не мога да простя!
Сега не пея. Плаче ми лицето.Ръцете ми те молят ,,остани''.Раздирам бурените, расли по сърцето, но... ти не вярваш вече на лъжи!.....................От корени изтръгвам злотона обраслия с тръни кинжал!И затварям последната страницана живота ми, пълен с печал!
Посветено...