Jul 1, 2011, 10:08 AM

Затвор 

  Poetry » Phylosophy
697 1 3

В чужда къща чужд живот,
все едно в затвор живея.
Даже мекият креват
не е моята постеля.

Не приемам свиждания
всеки петък и неделя.
Сам-сама сред всички
вече свикнах да живея.

Нито идва писъмце
от дома далечен.
Но в моето сърце
споменът остава вечен.

И присъдата ми
не е смъртоносна,
но е тежка, моя,
тъжна, доживотна.

А затворът мой
не е с решетки и пазачи,
хората край мен
са душевните палачи.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Боряна и Кръстина. Кръстина, думите ти ме разчувстваха силно.
  • Силно въздействащ, докосващ сърцето, оригинален елегичен стих, сътворен с много искреност и талантливо! Поздрави и за тъжната
    лирическа, и за прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Трудно изживяно!
Random works
: ??:??