WOT (Коста Костов)
27 116
Jan 19, 2006, 9:08 PM

Затвор 

  Poetry
958 1 6
Затвор

Голямо огледало в стаята стои,
а мене страх ме е да го погледна със очи.
Усещам, че ме дебне
и погледът ми търси.
Днес пред него минах
и То ме 'хвана',
отражението мое стана мои затвор.
Но в килията на рамката блестяща
зърнах лик познат, не бях самичък.
Как ли тя попадна тук?
Това е моят сън,
или проклятие е по-удачно?
Да те виждам само в огледалото
и лицето твое от спомените си да раждам.
Но истина ли е това?
Парфюмът твой усетих.
Уханието тъй прекрасно,
толкоз пъти съм усещал,
когато сгушена била си в мен,
и заспивал съм щастлив,
защото знам, че ти до мен си,
мен прегръщаш и обичаш.
Жадно глътка въздух си поех,
уханието нейно ме изпълва.
Мога ли щастлив да бъда в тоз 'затвор',
или решетките противни трябва да захвърля?
Затворен в себе си,
мечтаещ за една душа,
затворник на грешките си
аз ще бъда - докато умра.

© Коста Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси Ире.Най-накрая да те видя тук.
  • WOT, мнооооооого е добро. Защо ли си мисля, че скоро всички решетки на килията ще пропаднат и ти ще бъдеш на свобода...със човека, който винаги си желал и обичал...
  • Благодаря на всички ,които ме подкрепят.
  • БРАВО!!! Много хубаво стихотворение!Поражда размисли у мен.... 6+ и поздрав!
  • може би си права,но някои грешки не могат да се поправят,а за криле -
    не мисля, че ги заслужавам(поне не още)
  • затворник на грешките си
    аз ще бъда - докато умра...WOT,когато се научиш да си взимаш поуки от тях,ще усетиш,чкак ти порастват криле.Аз го направих наскоро и да ти кажа...чувството е страхотно!
Random works
: ??:??