Затвор на любовта

Aug 1, 2006, 11:21 AM

Poetry

1151 0 3

Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.
Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Затвор на любовта

Want to read more?

Random works