Apr 28, 2008, 6:47 AM

Затвора на мислите 

  Poetry » Other
855 0 7
 

 

 

Оковите, оковите стягат ме

и веригата гърлото тежко души,

въздух искам, но ето, че няма го,

а веригата глухо и страшно дрънчи.

 

Небето, небето не виждам!

... само късове влажен таван...

Защо съм завързана - свободата си искам!

За нея и живота си жалък ще дам!

 

Защо съм заключена в тая тъмница?

Защо гласът ми е зов пропилян?

Нима няма кой да го чуе -

вика ми отчаян, жестоко раздран.

 

Гарваните само ме чуха

и избягаха надалече със крясък,

в тази моя затворена кула

шуми само моркият плясък.

 

Кой ще ме измъкне от мислите?

Кой ще даде свобода?

Кой ще ме изведе от фантазията

и ще ми даде да видя света?!

© Никоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??