И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.
Разхождам се по някой глух перон,
дано на него част от мен остане,
разпръснат по житейския наклон,
на мисли-змии в страхове пристанал.
Прозрях, че всичко в този свят е суета
и суета са нашите желания -
агония в устата на смъртта,
дошла, за да изтръгне разкаяние. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up