Обичайно ежедневие, вървя по пътя си аз,
всичко е сиво, но сърцето ми е все още кърваво-червено!
То не ще избледнее, макар и нещастно...
Всеки ден мисля за теб, всяка секунда си в моето съзнание,
това ме поддържа жива - мечтата.
Затварям очи и се понасям с тази нежна мелодия в главата ми,
просто се усмихвам.
Пробвай и ти, поне това спокойно можеш да направиш, без някой
после да пострада, просто свободен като вятъра.
Но, уви, изведнъж всичко спря.
В съзнанието ми цареше гробна тишина,
звукът сам се опитваше да чуе себе си, не успя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up