Затвори ти за мен вратите.
Резе изщрака с тежък звън
и този звук проби гърдите
със укор, знам... Оставам вън.
Като езичник непросветен
стоя на прага на деня.
Без слово съм сега и беден,
лишен съм днес от светлина.
И чувствам аз, че съм ненужен
и няма път, и лъч открит,
и в самотата своя сгушен
духът от болка е пропит. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up