Душата е затворничка на тялото:
тя страда, търси, път не открива.
Затворена завинаги от тленното,
душата ни полека, бавно си отива.
Уж живи сме, уж ний живеем,
а тя горката страда и замира.
И късно става, докато проумеем,
че заедно с нея и тялото умира.
Изкуствено се грижим за телата,
забързани, загледани, заети.
Забравили сме ние, че душата
и след смъртта остава тя навеки