Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън,
едва ли тук ще съмне скоро.
Излез. Върви. Лети навън.
Не тръгвай само ти нагоре.
Към онзи връх, от който пих
солените сълзи на Рая,
така горчат от този стих,
че трудно е да пиша края. ...