Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч,
няма птици, дървета и хора
и не помни звънчето на детската глъч,
нито старото куче на двора.
Мълчалив надзирател му е целия свят,
неприветлив, навъсен и важен,
той подава му кана с вода и комат -
неизбежната част от пейзажа. ...