Затворя ли очите,
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувам вятърът как диша
прегърнал бялата ми риза.
Далечното да стане близко
Когато топлата река
постави си във ниското
забрадка от мъгла.
Усмивката на слънцето да бъде прашна,
като извадено от скринове напътствие
и мисълта за самота да бъде страшна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up