Заучен усет... а по пътя към Истината няма задръстване...
Часовник, който се върти обратно.
Виждал съм го в някакъв музей.
Кой ли го е сътворил?
Може би е бил отчаян.
Светогледът му дали е субективен?
Чувствам го събрат... поне за тази нощ.
Въпреки вината на покоя - със ескорт
от мислите предишни... пазейки ме от какво?
Натрупани в главата - триста принципи...
Песента е тъжна - тъжна до показност.
Случайно е дори безвремието в рамката на...
този миг...
Дали?
Какво вещае краят на мига безвремие?
Поседнала идея на ръба на няколко мечти.
Ламентен смисъл на посоката.
Просълзяване в мистична благодарност.
Избор на едно от двете.
Просълзих се... прости ми!
© Георги Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сякаш усещам, че този усет е заучен отскоро. Но какво да се прави, човек се променя.
-
Прощавам ти!
-
Страхотно написано! Удоволствието е само мое и не си го давам! Поздравления!
-
...с очи прогледнали, на кукувицата детето - най-смаяния щастливец,
разбра, че има дом в душата на някого.
Лошото е, че бяха му показали часовник.Какво да очакваш от нещо толкова прецизно...и бездушно?Само бели...
Каквото и да го беше научил оня с числата, ръбестите му мечти(...новооткритите) показаха, че безвремието не е време.То само така се казва.
И не кукувицата му е майка, (бездруго само подозираше...)а той вече е баща на сълзата, която има чудното свойство да проглежда очите на кукувичото дете...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
