glorii (Аура)
7 7
Sep 9, 2011, 4:25 PM

Завещание 

  Poetry » Phylosophy
892 0 4

Ето, че дойде и този миг

на мъничкия лист хартия,

запечатан в черен плик.

 

Надеждата си ще затворя във кутия.

Който иска – нека да я вземе.

В плика, на листчето хартия,

ще залепя изгубеното време.

Дарявам блясъка в очите ми

на всички тъжни и самотни хора.

Под детското легло – сълзите ми,

мечтите и душевната умора –

прегърнете ги и тихо плачейки

ще разберете що е самота.

Не се страхувайте, оставям ви

парченце бяла свобода.

А тънката дантела на прозрението

обвих във мъдрост и печал.

Открийте я в ума си при съмнението.

Отивам си и без да ми е жал

оставям тялото си на земята.

Това е всичко. Ако някой е разбрал –

запазвам си единствено душата.

© Аура All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??