Завесите в душата ми са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере
И в стон потаен, лек и тих
Във него бляна си открих
Закътан в дълбините черни
Прокарва път си през земи
безверни
О, свобода
О, любов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up