Свикнал съм да бъда все забравен...
Да ми напишеш: "Здрасти. Как си?" само, като имаш нужда...
Научих се да плувам, няма веч в очите ти да съм удавен,
и колкото те опознавам повече, то толкова ми ставаш все по-чужда...
Не мога и не искам да те моля за внимание...
На друг раздаваш го, разбирам...
Сама недей да влизаш със себе си във пререкание,
това убива ме, ще абдикирам...
На сълзи вече вяра нямам...
Студен съм казват, мнителен... Дали?
Но нямам вече сили на богини да се кланям,
да гледам Слънцето остава малко, дори си мисля... Скоро ще вали. ...