Jan 28, 2025, 5:17 PM

Завинаги. И по веднъж... 

  Poetry » Love
55 1 3

Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.

 

Не съм, любов, дилема няма,
не гледай с плачещи очи.
Вземи резервната пижама,
попей ми, или замълчи.

 

Бъди ми топъл скут и рамо,
не ми вменявай сто вини.
Чрез тебе оцелявам само,
едничка ти не измени,

 

на лудостта ми – сянка птича,
предчувствие за топъл дъжд...
Ти знаеш – совата обича,
завинаги. И по веднъж...


 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??