Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.
Когато всички дразнят ни във хор,
и само ние с мисли сме правдиви,
когато в грешките на други впием взор,
и станем съдници, проклети и кресливи.
Когато грозно, раждаме сплетни,
и величаем собствените грешки,
със хъс, вменяваме на другите вини,
а ние сме големи, смели пешки. ...