Моите несбъднати мечти
се пребърнаха в сълзи.
Какво ще ми предложиш, ми кажи?
Душата ли да си продам
и всичко свято за мене да предам?
Искам толкова много неща,
но не зная първо кое да избера.
Дяволът в мен крещи:
"Каквото поискаш си вземи,
но душата си ти ми подари."
Иска ми се да му се доверя,
но сляпо шанса си ще проваля
да съм единствена, добра,
с моя собствена душа.
Той продължава да крещи:
"Бавно ти се изправи,
в очите мои погледни
и хубаво си помисли,
какво ще спечелиш и изгубиш завинаги".
Не мога да си продам душата
не искам да живее в мен друга непозната.
Предпочитам да съм си такава,
каквато ми е отредила съдбата,
а не копие на сатаната.