Вървях аз, лутах се по пътеките безкрайни,
търсейки чувството наречено Любов.
Исках да усетя мигове омайни,
подарени с много благослов.
Лутах се, въвях по тъмните пътеки,
намирах там аз студ и самота.
Студът сковаваше сърцето,
а самотата ме обгръщаше и чувствах празнота.
И разцъфна роза в хладната реалност,
там, край линията, в Западния парк.
Стрела любовна в сърцето се заби без жалост
и затули моя студ и мрак. ...