Вървях аз, лутах се по пътеките безкрайни,
търсейки чувството наречено Любов.
Исках да усетя мигове омайни,
подарени с много благослов.

Лутах се, въвях по тъмните пътеки,
намирах там аз студ и самота.
Студът сковаваше сърцето,
а самотата ме обгръщаше и чувствах празнота.

И разцъфна роза в хладната реалност,
там, край линията, в Западния парк.
Стрела любовна в сърцето се заби без жалост
и затули моя студ и мрак.

В онази нощ с целувки и омайни ласки,
почувствах аз много топлота.
На сутринта събудих се в нечии прегръдки,
усещайки топлите лъчи на любовта.

      И с таз любов избрах да бъда,
да споделям радост и тъга,
да бъдем винаги като в магия,
начало ново - цяла любовта!!!