Там където слънцето блести,
там където свети в небосвода,
там където пламъкът роди
свят изпълнен с живот и природа.
Надалеко, чак във небесата,
на слънчевата мощ и сила,
там сякаш срещна ги съдбата,
душите и сърцата, мила.
И вярно е, че дълго чакахме,
за среща истински желана,
за своите си грешки плакахме,
от болка често неразбрана.
И вярно е, че беше ми мечта,
сълзите ми пробиха пода,
и моята единствена звезда
ти беше нощем в небосвода.
Ти беше ангела във моя сън,
дошъл за кратко да ме пази,
ти беше смисъла за мен навън,
да изляза и да видя теб.
Ти дето, мила, до мен заспиваш,
но заедно сега сме двама...
Сълзи от радост, сърце, проливаш,
за нашата любов голяма.