Вълшебни сънища, нахлули в жадни мозъци...
вълшебни опиати в мръсна кръв текат,
търсят изходи и пътища чрез глухи писъци,
но нямат вече сили да се отрекат...
Изгуби ли надежда, жалки ми човече?
Къде отиде красотата и смехът?
Отказваш ли се да живееш вече?
Не познаваш даже на любовта гласът...
И сякаш тичат по мокри пясъци,
по окаляните пътеки на безкрайността...
И сякаш търсят подарени тласъци
от жалките остатъци на благородността.
Откри ли Рая в Ада?
Пърхат демонски криле навред...
а ти молиш за пощада?
Къде е хумора в този куплет!?!?
© Лора All rights reserved.