Apr 22, 2008, 11:07 AM

Зависимост 

  Poetry » Other
1007 0 8

Вълшебни сънища, нахлули в жадни мозъци...
вълшебни опиати в мръсна кръв текат,
търсят изходи и пътища чрез глухи писъци,
но нямат вече сили да се отрекат...

Изгуби ли надежда, жалки ми човече?
Къде отиде красотата и смехът?
Отказваш ли се да живееш вече?
Не познаваш даже на любовта гласът...

И сякаш тичат по мокри пясъци,
по окаляните пътеки на безкрайността...
И сякаш търсят подарени тласъци
от жалките остатъци на благородността.

Откри ли Рая в Ада?
Пърхат демонски криле навред...
а ти молиш за пощада?
Къде е хумора в този куплет!?!?

© Лора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??