Nov 12, 2016, 6:47 PM

Зависимост 

  Poetry
1294 11 22
Опитах се, опитах да забравя...
Но ти живееш в спомени и мисли.
Зачерквах те, проклинах, казвах: трябва,
от яд крещях, от болка зъби стисках.
По листите изплаквах те с мастило,
умирах и се раждах кръговратно.
След всеки опит още по-безсилна
оказвах се, и връщах се обратно.
Засели се подкожно, като рана,
(как само с лекота ти се получи...)
Разпърха ми сърцето и крилата,
разпери ги, преди да ми ги счупиш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Random works
: ??:??