На стръмен бряг подхлъзване е лесно,

разминеш ли духовно и телесно.

Духът поиска ли, си път намира,

буксува, драпа или се провира.

С молитва, с обич и със сълзи даже,

успява на брега да се покаже.

Тялото го следва неотлъчно.

Простенва тихо или псува злъчно.

Дере с нокти, куца и се влачи,

когато с духът са си палачи.

Брегът е бряг- началото на суша.

Изплува тялото ти, щом душата слуша.

Тя е огън! Тялото ти зъзне,

не го ли стоплиш- пак ще те подхлъзне.