Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).
Събитията? Нямаш власт над тях.
Връхлитат те, почти като тайфуни.
Да се опреш на факти, те е страх
(а хората не стават за бастуни).
Зависим си - от сляпата съдба
навярно. А животът си е сложен.
Че слаб си, нямаш никаква вина
(съседът пък, без чашката не може). ...