Jan 27, 2013, 11:58 AM

Завист 

  Poetry
898 0 21

 

ЗАВИСТ

 

От младини до зрелост и до старост

с таена завист прекосих живота –

завиждам на вълшебната китара

за всяка струна и за всяка нота.

 

Завиждам за това, че може в звуци

да пресъздава ласка и тревога,

дъждовен ромон, песен на капчуци,

усмивка, обич, младост...

 

Аз не мога!

 

Завиждам на боите, на платното,

на тихата магия на статива,

завиждал съм на четката. Защото

умее красотата да открива.

 

Тя не рисува – тя пресътворява

вселената, художника във нея,

безсмъртие на всеки миг дарява,

дарява вечността...

 

Аз не умея!

 

Завиждал съм на мрамора изваян,

на танца – сплав от пластика и чувство,

на песента, на жеста тъй нетраен,

завиждал съм на всеки род изкуство.

 

Аз имам думите.

 

Не мога даже

душата си да събера в куплета.

А как едно небе да се разкаже?

И как да се разкаже с думи цвете?

 

Разбирате ли за какво завиждам?

Как с думите да нарисувам ласка,

да нарисувам как вода приижда,

да ви разкажа как ухае праскова?...

 

В началото наистина бе слово,

но словото бе Бог и бе у Бога.

Светът е нежен, словото – сурово.

Ваятелят извайва.

Аз не мога!

 

Затуй поетите са тъй орисани –

във всеки стих с метафори и рими

чрез словото да казват само смисъла,

а чувствата – безплътни и незрими

 

под думите да парят като ласка,

като вълна отдолу да прииждат,

да ви упойват с аромат на праскова...

Разбирате ли ме защо завиждам?

 

Аз знам,

не казвам всъщност нищо ново,

но ако тези редове четете,

простете ми грапавостта на словото.

 

Самият стих е между редовете...

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • старахотно!
  • Браво!!!
  • "Аз знам,
    не казвам всъщност нищо ново,
    но ако тези редове четете,
    простете ми грапавостта на словото.

    Самият стих е между редовете..."
    Преди хиляди години са изричани същите думи, чувствани са същите чувства... но за нас всичко е ново..., а между редовете чете само този, който Може!!!
    Чудесен си!!
  • Много е хубаво това чувство, което те е водило и те е извело където трябва!
  • Много хубаво! А аз, на теб завиждам!
  • С поздравления!
  • Браво!
  • Благодаря, приятели - за интереса към моята поезия, за съпричестието, за умението ви да четете между редовете. Желая ви спокойна вечер!
  • Чуден!
    Ако тръгнем да завиждаме за всяко хубаво нещо,за твоите стихове тук ще трябва да се редим на опашка.
  • Когато те чета,чувам струната,виждам и четката!
    Значи,все пак,умееш...
    Красота е този стих,Вальо,благодаря!
  • Хубав " Самия стих е между редовете"
  • Браво!
  • Красиво!
  • МММммм..., разкош...!!!
    **************************************
    "Разбирате ли за какво завиждам?
    Как с думите да нарисувам ласка,
    да нарисувам как вода приижда,
    да ви разкажа как ухае праскова?..."
  • Благодаря ти, Владетелю на думите! Поклон, Маестро!
  • Моите искрени поздравления!!!
  • Прочетох между редовете и всъщност няма, за какво да завиждаш поете, защото точно между тях видях художник, музикант, ваятел и мечтател...Благодаря за хубавия стих!
  • Поздравления и от мен! Много ми хареса!
  • Великолепна творба!
    Поздравления!
  • Завистта ти сигурно е благородна, но ти нямаш потребност от нея, защото си истински художник на словото. Това те прави отговорен пред Създателя и пред хората.Поздравления и смело НАПРЕД!
  • Браво!
Random works
: ??:??