Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна,
че съм искрен, истински мъж.
И затрупа честта ми със пясък...
Кой ли помни, че Бог се роди!?
Завидя ми компютърът стар,
че проплаках за мойта Рогуша*!
И задействах клавиша:"Enter",
кой ли старци от минало слуша! ...