Момиче, скиташ по света,

от страшно, страшно много време.

Кажи дали ти срещна и видя

туй, що нямаше го в мене?

Видя ли нейде по света

грехът за обич да копнее,

видя ли чиста радостта

с омраза черна да се слее?

Видя ли нейде, мила моя,

лъжата в сблъсък с любовта,

видя ли нейде ти покоя,

да се влюби пламенно в страха?

Не си, и връщаш се сега,

потресена, донякъде сломена,

но си тука, с мене у дома.

Готова си да бъдеш променена.