Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
38 136
Mar 19, 2009, 3:58 PM

Завръщане 

  Poetry » Love
703 0 7

 

Пак е нощ и пак пътувам

по стария изстрадан, но обичан път.

Искрени, красиви чувства пак бушуват

в на сърцето най-пазения кът.

По този път самичка тръгнах,

нямам нужда от знаци и насоки.

Прости ми, ако някога обърках

на живота безкрайните посоки.

А колко много ме обичаш...

Твойта обич свети по-ярко от звезда.

И моя път със рози си окичил,

за да зная, че не съм сама.

Аз знам, дълго, дълго ти си чакал

да почукам пак на твоята врата.

И ето ме, смирена и разплакана,

обич моя, аз си идвам у дома...

 

 

© Зорница Събева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??