Пак е нощ и пак пътувам
по стария изстрадан, но обичан път.
Искрени, красиви чувства пак бушуват
в на сърцето най-пазения кът.
По този път самичка тръгнах,
нямам нужда от знаци и насоки.
Прости ми, ако някога обърках
на живота безкрайните посоки.
А колко много ме обичаш...
Твойта обич свети по-ярко от звезда.
И моя път със рози си окичил,
за да зная, че не съм сама. ...