Jan 5, 2011, 8:30 PM

Завръщане 

  Poetry » Other
737 0 1
Светлината пред мен се стопява,
аз съм малко, ефирно перце.
Някой с нежна любов ме дарява
и със нея ми дава сърце.
Топлина по ръцете ми слиза
и потича гореща река,
бавно в мене животът навлиза
и се раждам отново сега.
Не усещаш ли тази омая,
звън на кедър отеква едва,
тъжна песен донася безкрая,
днес отново роди се Душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??