Завръщане
Завръщам се в празната стая.
Зная, че ще боли!
Таени чувства път си поправят
в зазидани стени, на портрета
мама мълчи.
Изпращам топла целувка
на затворените очи.
Милувката ù тъй ми липсва...!!!
Паяци-спомени покриват праха.
Минавам с пръстче,
както в детските дни.
Късче от сърцето остава
да гори вместо свещ.
Цъфнал люляк ми маха с ръка,
мъката ми отпива.
Спрелият облак излива с черпак
своята сила.
Не, не е сълза!
Пълзяща сянка на обич пак ме обвива.
Искам да заспя в скута на мама.
Бута вятърът счупен клон,
стон и въздишка.
Нишка от моя живот
все при теб ще се връщам!!!
Прегръщам те, мой роден дом!
Люлка обична!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много искрен стих написан за самотата на човек макар че живеем в времето на хаоса!Където се губят всички човещени.Красиво и тъжно!Приятна вечер мила!За хубавите дни!!!
-
Много болезнено и силно докосващо, Васе!
"Минавам с пръстче,
както в детските дни.
Късче от сърцето остава
да гори вместо свещ.!
Поздравявам те за дълбокоемоционалния заряд!
Лека вечер! -
Васе, стихотворението ти ме развълнува много! Успях да се потопя във всичко това, представих си стаята, която е пълна с болезнени спомени!
Поздрав! -
"Паяци-спомени"..."Пълзяща сянка на обич пак ме обвива"
Тези два образа ми харесаха. Поздравявам те за тях, Василке!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
