ЗАВРЪЩАНЕ

Колко много злоба и бръшлян, непотребни, по дуварите…

Колко много завист и бъз, по сокаците вързани…

Колко много обич и здравец, неподадени никому…по градинките…

По избите – дъги и обръчи – шурти неизпитото,

Самотеят делви и дамаджани из ъглите…

Я кажи ми, щерко, нищо , че имаш четири по история

(видях в чекмеджето на скрина ученическата ти книжка)

Защо се връщаш, защо се връщаш

Пак тук, пак тук

Коя вода те довлече? Да не те носи мътната?

Или онази червена нишка от чергата на баба ти те придърпа

Дето върти сучи, върти сучи

И все преде, преде

И ти втъка

Да се намъкнеш в тая сива паяжина

Да си вплетеш скърцащото геранило в плитката

И ни вряла, ни кипяла

Да седнеш ей тука и да мълчиш,

Ама така страшно да мълчиш,

Че го чуваш това:

Туп ту туп туп ту туп…..

Само тука го чувам

А върви после, че не вярвай

В приказките за таласъми, за имането дядово,

 и за това дето си имала душа къщата

Завърнах се, ама къде да копая навън или навътре – още не знам.

Снежана Петкова

06.06.2016г