Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят.
Хищно времето смляло без жалост
на сайванта гредите, обора.
Плач на къща. Разруха и хаос.
Аз от детството пъзел подреждам:
стан, огнище, миндерче, долапи...
Ще успея. Усещам надеждата
сетивата ми яростно хапе. ...