Завръщам се минал през ада
със смазваща болка голяма,
защото на мен това ми се пада,
като не съчинявам от туй аз драма.
И всичко го чувствах в мараня -
бежзизнен, малодушен, занесен
на някъде, витаещ кръжа,
като шумозвучна нежна песен.
Връщам се ето ме цял,
с поправки човешки специални
от сестри овации събрал,
пред вас съм с чувства идеални. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up