На Венци(08.01.2007г.)
Ще бъдеш там във всеки залез и във всеки изгрев....
В гъсеница или листо,
или в земното кълбо...
Ще бъдеш дух, безкрайно скитащ и самотен...
Ще идваш тихо в съня ми кротък,
а аз ще чакам твоето завръщане.
Ще бродя, тихичко ще шепна на сезоните за нашата любов....
А те ще мълчат унесени, ще винят суровия живот....
Идваш и отново тръгваш, потъваш някъде из вечността...
След изгрева отново мръква, тръпнеща очаквам те в съня.
Не си отивай,остани или със теб вземи ме,
ала силуетът ти мълчи....
Но мрака се загубва само тихичко-
"Обичам Те!"
© Васи Тодорова All rights reserved.