Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска,
дъждът неспирен носи ми тъга.
Причува ли ми се, че гларус писка,
или звукът е само в моята глава?
С носталгия се връщам към морето
и газя в пясъка, и парят ми очите,
щастлива, че съм там, където
за мъничко поне оставам скрита. ...