Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви,
отстрани ястреб стрелна, съзрял живина.
Болезнено, чак до плач, свидно, мило-
път и завръщане, и завет…свобода.
Далече надолу към къщата стара,
далече към спомени, избледняващи днес,
аз летя цяла, истинска, пак оцеляла
като птица…не просто пътуващ човек. ...