Дърветата са разсъблечени,
тревата изгоряла,
земята черна,суха ,разранена,
картина на печал и старост.
Опитвам се да премълча тъгата
в сърцето ми е още лято,
а тук отдавна грачат гаргите
на есенното рамо
И пътят стори ми се тъй безкраен,
и стъпките ми твърде тежки.
Желязната врата
болезнено изскърца ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up