Завръщане...5
" Да се завърнеш в бащината къща..."
Димчо Дебелянов
Вечѐрен вятър от Балкана слиза
люлее в здрача старата черница,
със дрезгав крясък изведнъж прониза
нощта сама обезверена птица...
Луната, още не напълно цяла
на дрипав облак в сянката се крие,
тревожно лае куче подивяло,
а оня вятър балканджийски вие...
... Щом пътната врата е закована,
то значи пътят свършва се пред нея --
прескачам през дувара без покана,
във вените кръвта ми леденее...
А бурени задръстили са двора,
изсъхнали са: дюлята, асмата
и всичко от любимите ми хора
са призрачните сенки във тъмата...
Там гущерче едно стоѝ на прага
и дяволито някак си ме гледа,
но шмугва се във къщата веднага
отказващо абсурдната ни сгледа...
А в самотата гибелна на дните
дълбал неумолимо дървояда –
поддали се на тежестта гредите...
Превърнала се къщата в – грамада...
... До прага спрях, погледнах под черджето --
там бе ключът от старата ни къща
и сякаш, че отново бях момчето,
което от училище се връща!...
09.12.2016.
© Коста Качев All rights reserved.