Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо...

А гласовете
в моите мисли
непрестанно
ми шептяха
да не бъда
доверчива,
да предпазя
себе си
от жестоките игри,
защото бе...
живот в лъжи!

Но, аз не чух.
Повярвах в
живота със лъжа...
... и не след дълго
интуицията
ми се
подигра!

И си идвах,
и отивах,
и се чувствах
изтощена
и сама,
но не можех
да позная
смисъла
на мисълта!

Но съдбата
бе решена
да ме
изиграе
за пореден път...
... и показа се в спомените ми.

А не исках
да ги чакам
в миналото...
... се завърнах.

Знаех, че ще
издържа!

Бях готова
за живот
преплетен
в истина.

В него
щях
да се спася...
... от живота
в лъжа!