Не мога да избягам във съня си
от устремния бяг на конски гриви.
Завръщам се - и идва във съня ми
споменът за котката спасена.
На приливи и отливи го търся,
а все жадувам да го видя,
защото всяка моя мисъл гали
светът през този спомен.
Не искам съдбата да напише,
че някак се разминахме отново.
Сърцето ми обаче плаче,
препускайки със тропота на коня.